10 често срещани процеса за заваряване

1. Стойност на влакната на изпитвания материал Ръчното електродно заваряване (SMAW) свързва работните части чрез стабилен лък, който гори между електрода и работната част, като разтопява и двете, за да се образува здраво съединение. По време на заваряването покритието на електрода непрекъснато се разлага и топи, генерирайки газ и шлак, които предпазват върха на електрода, лъка, течната вана и съседната област от вредно атмосферно замърсяване. Сърцевината на електрода също се топи под топлината на лъка и влиза във ваната като допълнителен метал, който формира заварката.

2. Заваряване с потопен лък (SAW) SAW (включително повърхностно заваряване с потопен лък и електрошлаково повърхностно заваряване) използва лък, който гори под слой гранулиран флюс. Вродените му предимства – стабилно качество на заварката, висока производителност, липса на лъков блясък и минимално количество дим – правят този процес основен за заваряване на съдове под налягане, производство на тръби и греди/колони с кутиевидно сечение в тежки стоманени конструкции.

3. Газово-волфрамов лъков процес (GTAW / TIG) GTAW използва аргон като защитен газ и затова се нарича още аргонова дъгова заварка. Аргонът се подава около дъгата, за да изолира въздуха от зоната на заварката и да предотврати окисляването. Въз основа на конвенционалната дъгова заварка GTAW използва висок ток, за да стопи допълнителния материал в течна вана върху основния материал и да постигне металургично свързване, докато непрекъснатият поток аргон предпазва течния метал от контакт с кислорода във въздуха. Това го прави подходящ за заваряване на неръждаема стомана и други феритни метали.

4. Заваряване с кислородно-горивен газ (OFW) OFW използва пламъка, получен при горенето на горивен газ с окислител, като източник на топлина за стопяване на работната част и допълнителния материал, за постигане на атомно свързване. Окислителят е предимно кислород; често използваните горивни газове включват ацетилен и течен петролен газ (LPG).

5. Лазерно заваряване

Лазерното заваряване използва топлината, генерирана при попадането на фокусиран лазерен лъч върху обработваната част, като източник на енергия за заваряване. Благодарение на оптични свойства като пречупване и фокусиране то е идеално за микрокомпоненти и труднодостъпни зони за заваряване. Освен това се отличава с нисък топлинен вход, минимална деформация при заваряване и устойчивост към електромагнитни полета. Поради високата цена на лазерното оборудване и ниската електрооптична преобразователна ефективност лазерното заваряване все още не е широко разпространено.

6. Заваряване с защитна CO₂ атмосфера (GMAW‑CO₂) Заваряването с защитна CO₂ атмосфера е подходящо за заваряване на нисковъглеродна стомана и високопрочна нисколегирана стомана в големи стоманени конструкции. То осигурява висока производителност, добра устойчивост към пукнатини, малка деформация при заваряване и широка адаптивност и може да се използва за заваряване на тънки и средно дебели плочи.

7. Триене заваряване Триеното заваряване е процес на заваряване в твърдо състояние. Той използва топлината, генерирана от триенето в контактните повърхности на работните части, като източник на топлина. При постоянно или нарастващо налягане и въртящ момент относителното движение между контактните краища поражда триенна топлина и топлина от пластична деформация. Контактната зона се нагрява до температура, близка до (обикновено под) точката на топене, което намалява съпротивлението на материалния поток, подобрява пластичността и разрушава оксидните филми по интерфейса. При прилагане на натисково налягане възникват пластична деформация и материален поток; заваряването се осъществява чрез молекулярна дифузия и рекристализация по интерфейса.

8. Ултразвуково заваряване Ултразвуковото заваряване предава високочестотни вибрационни вълни към повърхностите на две работни части. Под налягане повърхностите се трият една о друга, за да се образува спойка на молекуларно ниво.

9. Лепене

Лойосването свързва работните части чрез използване на леящи метали с температура на топене не по-висока от 450 °C. Сглобката се нагрява до температура, по-висока от температурата на топене на леящия метал, но по-ниска от тази на основния метал. Лоят се разпространява по плътно прилегналите повърхности на съединението чрез капилярно действие или овлажняне. Лойовите сплави за лойосване имат температура на начало на топене ≤450 °C и обикновено са немагнитни. Прагът от 450 °C разграничава лойосването от меденото леене. Повечето технологични параметри и влияещи фактори за меденото леене са приложими и за лойосването. Промишлени термини като лойосване, твърдо лойосване и сребърно лойосване се използват за диференциране между лойосване и медено леене.

10. Медено леене Бразирането е процес на съединяване при висока температура. Повечето температури за бразиране са в диапазона от 1200 до 1400 °F, значително по-високи от тези за лепене, но по-ниски от тези за фузионно заваряване. Подобно на лепенето, бразирането разчита на капилярно действие, за да изпълни съединенията с твърд лепилен материал. Налични са широк спектър бразиращи сплави за съединяване на почти всички метали и метални сплави.

Източник: Връхна конференция по технологията на заваряването